Данаил Николаев - "Патриархът на българската войска"
Данаил Николаев
/1852-1942/
Патриархът на българската войска
"Родината иска доблестна и честна служба."
Роденият на 30.12.1852 г. в Болград (днешна Украйна), Бесарабия в семейство на емигранти от Велико Търново Данаил Николаев заслужено носи званието “Патриарх на българската войска”. Прекарва цялото си детство в родния си град и завършва българската гимназия там. Устремен към победи той веднага се записва в Одеското военно училище като юнкер, но любовта, която изпитва към България го кара да подаде своята молба за уволнение и да замине като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. От тук започва неговия живот на военен.
Започвайки от доброволец със своята отдаденост, Данаил Николаев завоюва чин след чин. През 1876 г. е повишен в подпоручик, а след боевете при Шипка и Шейново през Освободителната война в поручик. Малко след нея той се жени за неговата спътница Радка, с която се запознава на сватбата на неговия приятел Константин Паница. Това не спира неговата военна служба.
Начело е на бунта от 06 септември 1885 г. в Пловдив, който осигурява осъществяването на Съединението на България. Установявайки контрол над града и отстранявайки правителството и генерал-губернатор Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
След тези смели действия, Николаев е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на Източния корпус. А после през ноември 1885 г. след като Сърбия напада България, той със своята войска успява да прехвърли границата и да пренесе боевете към Цариброд и Пирот. След края на войната Данаил Николаев става първият полковник в Българската армия.
Родолюбието му го тласка да влезе в политиката и става военен съветник на цар Фердинанд. Заради честта си обаче за няколко години той се отказва от тази си позиция в знак на протест, но се връща като инспектор на пехотата. Впоследствие пак е назначен като министър на войната и повишен в чин – генерал на пехотата.
Данаил Николаев губи единствения си син при атентата в църква св. Неделя.
Голяма чест и признание му се отдава като е избран за кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски през 1937 година. Генерал - лейтенант Данаил Николаев умира на 29.09.1942 година в град Банкя.
Трябва да помним и почитаме Данаил Николаев. С неговата силна любов към България , жертвоготовност и отдаденост той заслужено носи прозвището Патриарх на българската войска.
Вечна слава за героите!