Иван Колев - "Освободителя на Добруджа"

Стихотворението на Иван Вазов "Добружанската конница" е посветено на смелите български мъже,

предвождани от легендарния генерал-лейтенант Иван Колев, предводител на „ Непобедимата конница“,

освободила Добруджа.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, разположено на 25 км. източно

от Болград /Украйна/. 

Основното си образование завършва в родното си село, а през 1875 г. постъпва в Болградската

гимназия. Завършва я през 1882 г.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София и започва работа в Софийския окръжен съд като

секретар.

След началото на Сръбско-българската война (1885г.) той постъпва като доброволец в

Ученическия легион.

През следващата година влиза във Военното училище в София, където е разпределен да се

обучава за артилерист. Той е много недоволен, защото мечтае да постъпи в конницата:

„Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа, ще се уволня!“.

През пролетта на 1887 г. завършва Военното училище с чин подпоручик и зачислен като

взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.

Иван Колев продължава своето военно обучение до 1898 г., след което е назначен за командир

на ескадрон в Четвърти конен полк. Той е главният инициатор за създаването на конни

състезания в българската армия.

През есента на 1898 г. ротмистър Колев е изпратен на маневри в Румъния. А след две години

вече е произведен в чин майор.

В периода 1901- 1908 г. Иван Колев продължава да расте в кариерата и след завършването на

стаж в австрийската войска е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на

Лейбгвардейския конен полк.

Иван Колев участва и в Балканската и вМеждусъюзническата война, където заема длъжността

началник-щаб на 5-та армия.

На 2-ри август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Първата световна война (1915 – 1918 г.) генерал-майор Колев вече е командир на 1-ва конна

дивизия.

Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия при Куртбунар,

Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин. Водената

от него армия освобождава цялата Добруджа, чак до делтата на река Дунав.

Ден преди началото на сраженията, на 4 септември 1916 г., към дивизията на генерала се насочва

цяла руска кавалерийска част, превъзхождаща двукратно българската. Пред строената българска

конница ген. Колев изрича следните паметни думи, заради които името му и делата му тънат дълги

години в забрава:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво

търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи

за обединението на България!“

Конницата на ген. Колев няма загубена битка. 

Изминал хиляди километри на кон, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли

1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.