Патронената афера- Аферата на Рачо Петров и Михаил Савов

През далечната 1906 г. Вестник „Мир“ , с главен редактор Васил Христов, публикува статия с твърдения за присвояване на държавни пари. При това от хора с високи  постове в управлението на Княжество България.

Главни действащи лица са министър-председателя генерал Рачо Петров  и министъра на войната генерал Михаил Савов.

Годината е 1903. От доклада на генерал Савов става ясно, че Княжеството се нуждае от боеприпаси за основното оръжие на въоръжение – Манлихер М 95.

Народното събрание взема решение да бъдат отпуснати 25 милиона лева. А по стечение

на обстоятелствата са отпуснати още 43,7 милиона лева .

Обявен е търг за доставка на боеприпаси. Количеството е 15 милиона патрона. Участниците

в търга са „Келер“, „Рот“ и „Манфер Вайс“.

Цените са както следва :

• „Келер“ – 118 лв. за 1000 патрона  и срок на доставка 12-13 седмици;
• „Рот“ – 118 лв. за 1000 патрона и срок на доставка 12-13 седмици;
• „Манфер Вайс“ – 118,25 лв. за 1000 патрона и срок на доставка 8-9 седмици.

Народното събрание взема решение да приеме офертата на фирма „ Келер“.

Тогава от фирма „Рот“ намалят цената на 116 лв за 1000 патрона.

„Манфер Вайс“ се възползва от породилите се вълненията в Македония и Одринско.

Предлага на Княжество България да достави 10 милиона патрона за срок от 23 дни, на цената

от 125 лв. за 1000 патрона. Краткият срок и опасноста, която грози страната кара управата да

сключи договор именно с „Манфер Вайс“. Оказва се, че фирмата има налични само 2 милиона,

които те доставят в срок. Опростени са неустойките на този договор и е подписан нов за още

13 милиона патрона, без одобрението му от правителството на Княжеството. Поръчката отново е

изпълнена от части и отново без последици за „Манфер Вайс“.

В писмо от представителя на фирма „Манфер Вайс“ за град София Илия Киселов става ясно, че за

сключването на договора генерал Рачо Петров  е получил 75 000 лв., а генерал Савов – 50 000 лв.

По време на процеса той се отказва от тези негови думи.

В кореспонденцията между министър- председателя и министъра на войната генерал Рачо Петров е

наричан с кодовото име „Шарл“, а генерал Михаил Савов – „ Жан“.

От там аферата остава в историята по името „ Аферата Шарл- Жар“.

Други закодирани думи, които са използвали в своите писма са подкуп – „завещание“ ,

патрони- „лешници“ или „орехи“, а халосните патрони са „брашно“.

Двамата министри определяни като „лакоми“, „безмилостни жадни за пари“ и „без скруполни“

подали своята оставка.

Съдебният процес срещу стамболовистите е прекратен в резултат на политически договорки скоро

след началото си през 1914 г.

А най-ощетеният в цялата афера бил редактора на списание „ Мир“ Васил Христов.

След публикуването на  статията той бил съден за клевета. Васил Христов е осъден на затвор и парична глоба.