Иван Колев - Българският генерал – лейтенант на „ Непобедимата конница“

Добруджанската конница

Не конница — морски

вълни побеснели,

сонм зверове горски

от гняв пощръклели;

не конница — буря

от бесни демони,

що всичко катуря

ил тъпче, ил гони;

не конница — хала

от саблен звек, блясък,

от цвил, ура — цяла

от топот и трясък,

блян вихрен понесен

над степ ековита,

ужасната песен

на конски копита!

Не конница — лава

в димящи талази,

в прах, гръмот и слава

летящи витязи!

Иван Вазов

Tова стихотворение е посветено на шепа български мъже, предвождани от легендарния генерал Иван Колев. Българският генерал – лейтенант на „ Непобедимата конница“.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, разположено на 25 км източно от Болград.

Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия.Там той завършва своето обучение през 1882 г.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София и работи в  Софийския окръжен съд като секретар.

След започването на Сръбско-българска война (1885г.) той постъпва като доброволец в Ученическия легион.

През следващата година постъпва във Военното училище в София. Там бива определен като артилерист. От тази новина  Иван Колев е недоволен и иска да бъде зачислен към конницата. - „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“

Пролетта на 1887 г. завършва своето обучение.  Произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.

До 1898г Иван Колев продължава своето военно обучение  и е назначен като командир на ескадрон от 4-ти конен полк. Става главен инициатор за конните състезания е българската армия.

През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния. А след 2 години  е произведен в чин майор.

В периода 1901- 1908 Иван Колев продължава да се издига и след завъщането си на  стажа в австрийската войска е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на Лейбгвардейския конен полк.

Взема участие в  Балканската война и Междусъюзническата война, където заема длъжността началник-щаб на 5-а армия.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Колев  е командир на 1-ва конна дивизия.

На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин.

Ден преди началото на сраженията, на 4 септември 1916 г., към дивизията на генерала се насочва цяла руска кавалерийска част, превъзхождаща двукратно българската. Пред строената българска конница ген. Колев изрича следните паметни думи, заради които името му и делата му тънат дълги години в забрава:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“

Пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.

Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.