Патронената афера- Аферата на Рачо Петров

През далечната 1906 г. Вестник „Мир“ , с главен редактор Васил Христов, публикува статия с твърдения за присвояване на държавни пари.

При това от хора с високи  постове в управлението на Княжество България.

Главни действащи лица са министър-председателя генерал Рачо Петров  и министъра на войната генерал Михаил Савов.

Годината е 1903. От доклада на генерал Савов става ясно, че Княжеството се нуждае от боеприпаси за основното оръжие на въоръжение – Манлихер М 95.

Народното събрание взема решение да бъдат отпуснати 25 милиона лева. А по стечение на обстоятелствата са отпуснати още 43,7 милиона лева .

Обявен е търг за доставка на боеприпаси. Количеството е 15 милиона патрона. Участниците в търга са „Келер“, „Рот“ и „Манфер Вайс“. Цените са както следва :

• „Келер“ – 118 лв. за 1000 патрона  и срок на доставка 12-13 седмици;
• „Рот“ – 118 лв. за 1000 патрона и срок на доставка 12-13 седмици;
• „Манфер Вайс“ – 118,25 лв. за 1000 патрона и срок на доставка 8-9 седмици.

Народното събрание взема решение да приеме офертата на фирма „ Келер“. Тогава от фирма „Рот“ намалят цената на 116 лв за 1000 патрона.

„Манфер Вайс“ се възползва от породилите се вълненията в Македония и Одринско. Предлага на Княжество България да достави 10 милиона патрона за срок от 23 дни, на цената от 125 лв. за 1000 патрона.

Краткият срок и опасноста, която грози страната кара управата да сключи договор именно с „Манфер Вайс“.

Оказва се, че фирмата има налични само 2 милиона, които те доставят в срок. Опростени са неустойките на този договор и е подписан нов за още 13 милиона патрона, БЕЗ одобрението му от правителството на Княжеството. Поръчката отново е изпълнена от части и отново без последици за „Манфер Вайс“.

В писмо от представителя на фирма „Манфер Вайс“ за град София става ясно, че за сключването на договора генерал Рачо Петров  е получил 75 000 лв., генерал Савов – 50 000 лв.

В кореспонденцията между министър- председателя и министъра на войната генерал Рачо Петров  е наричан с кодовото име „Шарл“ , а генерал Михаил Савов – „ Жан“. От там  аферата остава в историята по името „ Аферата Шарл- Жар“.

Други закодирани думи, които са използвали в своите писма са подкуп – „завещание“ , патрони- „лешници“ или „орехи“, а халосните патрони са „брашно“.

Двамата министри определяни като „лакоми“, „безмилостни жадни за пари“ и „без скруполни“ подали своята оставка.

А най-ощетеният в цялата афера бил редактора на списание „ Мир“ Васил Христов, който публикувал статията. Същият бил осъден на затвор за клевета и парична глоба.